Холопедия
Register
Advertisement
Tusken family FF42
Тускен
Тип

Интелигентни

Родна планета

Татуин

Език

Тускенски

Средна височина

1.8 - 1.9 м

Средно тегло

89 кг

Известни индивиди
  • А'Шарад Хет (човек)
  • А-Зулмун
  • Хоар
  • Шарад Хет (човек)
  • К'Шийк (човек)
  • Слайвън
  • УРоРуР'Р'Р
  • Р'урур
Тускените приличат на хора, но са свирепи, безмозъчни чудовища.
Клийг Ларс[изт]

Тускените, наричани понякога пясъчни хора, са номадски, войнствени и враждебни примитивни същества, живеещи на Татуин. Наименованието пясъчни хора получават, тъй като живеят в пустинята, и се използва от около 4000 ПБЯ. По-официалното название тускени те придобиват по-късно, след поредица от нападения над форт Тускен в периода между 98 и 95 ПБЯ.

Специалисти, изучаващи миналото на тускените, използват и друго наименование – горфа, с което обозначават по-ранен период на уседналост в тяхната култура. Най-ранната цивилизация на планетата пък са комунгите, които са смятани от някои за общи предшественици на горфаите и джауите. В културата на тускените е забранено показването на плът и се смята за позорно.

Общество и култура[]

Пустинният живот[]

Tusken female

Тускенка.

Културата на тускените се определя най-вече от климатичните крайности на Татуин: обширна безплодна пустош, продухвана от жарещи ветрове, и непоносима горещина през деня и смъртоносна ледена тишина през нощта.

При различните племена има разлики в облеклото, но основните елементи остават неизменни. Всяка дреболия служи, за да се избегне изпарението на влага от организма. Тускените са омотани от главата до петите в ивици плат в пясъчен цвят, обгърнати са в безформени дрехи, които са пристегнати с колан. Дори ръцете и краката им никога не виждат дневна светлина. Тускените виждат околния свят чрез визьори, защитаващи очите им от слънчевата светлина, а дишат с помощта на примитивни филтри, които пазят гърлото и дробовете от песъчинките. Специално устройство, разположено около шията, овлажнява въздуха за дишане. Женските дрехи са по-разнообразни и при тях често се използват кожа и зъби от уомпски плъхове за украшение. Децата, наричани ули-а, също носят покриващи тялото дрехи, а на лицето си имат маски, докато не станат възрастни.

Tusken3

Ули-а.

Въпреки подвижния си начин на живот, пясъчните хора не допускат промени в обществото и културата си. Те всячески се съпротивляват срещу техническия прогрес и неохотно ползват откраднатите вещи. Изключение правят техните пушки и готварските печки.

Пясъчните хора се заселват в най-пустинните райони на Татуин, където хората няма как да оцелеят. През по-голямата част от годината тускените се скитат из пустинята, но когато горещината достигне апогея си, се установяват на едно място. Обикновено лагерите се концентрират в Игления район. Колкото и да са издръжливи, и тускените не могат да оцелеят без вода. Кладенците в каньона Гафса са свещени и поради оскъдния им брой, те са строго охранявани.

Социална структура[]

Tusken Raider2

Тускен.

Пясъчните хора живеят в родово-племенни кланове от по 20-30 души, разхвърляни по дюните и каньоните на Татуин. Мъжете са ловци и често напускат лагера за дълъг период от време. Те не се обременяват с имущество и често най-ценното, което имат, е череп на прародител и бисер на крейт-дракон. Жените остават във временните лагери заедно с животните (масифи) и децата. Децата често не издържат на суровия живот в пустинята, но пясъчните хора се гордеят, че оцеляват само най-силните.

Известно е, че тускените, подобно на мандалорианците и някои други раси, след нападение приемат сираците на противниците си. Такъв е примерът с майстора-джедай А`Шарад Хетт. Тускените не свалят дрехите си пред други, освен при раждане, брачна нощ и някои ритуали. Ако някой посмее да открие лицето си или да покаже част от тялото си, дори случайно, той бива осъден на изгнание или екзекуция, в зависимост от законите на конкретното племе.

Социални различия между половете не съществуват – и от двата пола се очаква, че ще се бият на предела на възможностите си. Полът се взима предвид само при сключването на брак, когато по време на особен ритуал се смесват кръвта на двамата тускени и на тяхната банта. Чак след това, в отделна палатка, двамата младоженци могат да видят истинския си облик. Само съпругът/съпругата може да знае истинската външност на половинката си – случайно зърване на развита част от тускен води до кървав дуел.

В битка[]

Tusken NEGAS

Тускен с гадерфай, наричано още копие-гафи.

Тускените са безжалостни воини, дотолкова ожесточени от суровата среда, че в тях не е останала капка милосърдие. Те никога и от нищо не се боят, но демонстрацията на сила ги плаши. Обикновено пътуват на неголеми групи, яздещи своите банти в редица един зад друг – по този начин крият числеността си от потенциални противници.

Традиционното оръжие на тускените е гадерфай, наричано още копие-гафи, и е изработено в най-добрите случаи от рог на крейт-дракон и остатъци от обшивката на междузвезден кораб. Някои тускени използват и бластери, ако случайно им попаднат в ръцете. Но за тях колкото по-примитивно е оръжието, с което си убил врага, толкова повече почит заслужаваш.

Тускените мразят чужденците, защото смятат, че те крадат от тяхната храна и вода. Затова постоянно нападат фермите за влага и заселниците – без повод, просто в името на унищожението на тези, които смятат за врагове. Въпреки своята агресивност, тускените стоят далеч от дюноходите, с които се придвижват джауите, а също и от по-големи селища, ферми и градове. Също така избягват и страшните и коварни крейт-дракони. Предпочитат планираните нападения и премерения риск, а в бой се стремят да имат преимущество над противника.

Ритуали[]

Ритуалите са обединяващ фактор за пясъчните хора и играят важна роля в живота на племето. Тъй като тускените живеят в крайно сурови условия и почти винаги воюват с някого, възмъжаването на децата им е важен момент. За да заслужи званието „възрастен” и правото да встъпи в брак, всеки ули-а, навършил 15 години, трябва да извърши някакъв подвиг. Така доказва своята сила и издръжливост и по този начин затвърждава статута си на пълноправен член на племето.

За да докаже ловните си умения, младият тускен трябва да улови някакво същество и да го измъчва до смърт в течение на няколко седмици. Повечето предпочитат да хванат банта или дюбак, но за най-достойно се смята използването на разумно същество. Най-престижното изпитание за мъжете е ловът и убийството на крейт-дракон и намирането на камъка в стомаха му – драконовия бисер. Ако ловът е бил успешен, то младежът го очаква тържествена церемония.

Съществува уникална връзка между тускена и неговата банта. Когато нечия банта умре, ездачът ѝ е оставен да се скита в пустинята. Пясъчните хора вярват, че ако духът на умрялата банта иска ездачът ѝ да си намери нова банта, той ще успее и ще се върне, а ако не – ще загине сред безкрайните пясъчни дюни на Татуин. По същия начин се постъпва и с останала без тускен банта.

Анакин Скайуокър става легенда сред пясъчните хора, след като избива цяло тускенско племе, отмъщавайки за смъртта на майка си Шми Скайуокър-Ларс, отвлечена и убита от тях. Той е описван като призрак отмъстител или пустинен демон и пясъчните хора правят ритуално жертвоприношение, за да го прогонят, оставяйки всевъзможни ценности, включително и човешки жертви като Китстър Банай, на мястото, на което племето е избито.

Език[]

Tusken Raiders

Тускенски шаман разказва история.

За повечето чужденци езикът на пясъчните хора е смес от ръмжене и хъркане. Много от имената на тускените са дълги и с паузи, например Грък'Ур'Ак, Грък'кърс'ар, Ор Аг Р'ор, Орх, Ор'Ур и Ор'УрРуР'Р. Няколко известни думи на тускенски са уртах (раница) и уртя (палатка). Като правило тускените притежават основни познания по хътянски и джауски език, тъй като често ги срещат.

Пясъчните хора нямат писменост, така че фолклорът и историята се предават само устно. Предаването им има древна и сложна форма – всяко тускенско племе има свой разказвач, чието задължение е да повтаря и помни историята. Разказвачът разказва историята на празнуването на пълнолетието на всеки член от племето. Разказът е такъв, какъвто е прозвучал първия път. Всичко се повтаря дума по дума и не подлежи и на най-малка промяна.

По традиция всеки разказвач по някое време си намира ученик, на когото преподава историята на клана. На ученика е строго забранено да учи урока си на глас, тъй като думите на преданието не бива да се произнасят с грешки. Ако ученикът сбърка, то учителят му го убива, защото грешката се смята за светотатство и кощунство. Когато ученикът успешно рецитира цялата история и родословие на племето, той става новият разказвач, а учителят се отправя към пустинята в скитничество.

Връзки[]

Advertisement