Сражаването със светлинни мечове се отнася до няколко различни бойни изкуства, специализирани в боя със светлинен меч (но не и ограничени само до него). Нужни са специални умения, за да може някой да усвои и да се възползва от специфичните характеристики на светлинния меч като странния баланс на оръжието, цялата тежест на което се намира в дръжката, както и способността му да реже от всяка една негова страна. Най-известните бойни стилове със светлинен меч са седемте форми на Джедайския орден, макар че и други организации създават свои стилове и методи.
Различните бойни форми дължат уникалните си фокус и методи на ерите, в които се появяват, тъй като често те биват създавани в отговор на ново поколение оръжейни технологии. Например формата Макаши е създадена във времена, когато Галактиката е изпълнена с тъмни джедаи и други ползватели на Силата и дуели със светлинни мечове се случват често. Соресу пък е създадена във времена, когато такива дуели са рядкост, и е много по-вероятно срещу джедай да се изправи противник с бластер или друго огнестрелно оръжие, отколкото някой със светлинен меч.
Седемте форми на Джедайския орден[]
Всеки джедай избира форма, която най-добре му прилягала. Йода е майстор на всички форми, но използвал Атару, за да компенсира ръста и обсега си. Мейс Уинду използвал Вапад, за да превърне вътрешния си мрак в оръжие на светлината. Граф Дуку практикува Макаши, който пасва на прецизността и изтънчеността му. Джедаите изучават елементи от всяка форма, но малцина усвояват всички в детайли.
Седемте форми не са просто движения с мечове, те символизират седем различни типа философии и могат да се прилагат и в невъоръжен двубой.
Форма I: Ший-Чо[]
Форма I: Ший-Чо – „Пътят на сарлака“ или „Непоколебимата форма“ – е най-основната от седемте и се изучава от всеки джедай още от дете. Ший-Чо включва съществените части от останалите форми като атаката, защитата, париране и зоните на тялото.
Форма II: Макаши[]
Форма II: Макаши – „Пътят на йосаламира“ или "Формата на съревнование" – е универсална форма при сражението със светлинни мечове. Майсторите на Макаши разработват уникални нападателни и отбранителни движения и тренират срещу отнемане или увреждане на мечовете им.
Форма III: Соресу[]
Форма III: Соресу – „Пътят на минока“ или „Гъвкавата форма“ – е създадена в отговор на напредналата бластерна технология. Соресу набляга на стегнати и ефективни движения, разкриващи възможно най-малко дупки в защитата, превръщащи я в най-пасивната от седемте форми.
Форма IV: Атару[]
Форма IV: Атару – „Пътят на ястрелепа“ или „Агресивната форма“ – е най-акробатичната. За да я практикува, джедаят трябва да може да обединява определени, надвишаващи естествените нива, способности със Силата като тичане, бягане и въртене. В резултат при използването на тази форма джедаят може да стане непроследим за окото.
Форма V: Шиен/Джем Со[]
Форма V: Шиен/Джем Со – „Пътят на крейт-дракона“ или „Упоритата форма“ – е създадена в отговор на напредналата бластерна технология. За разлика от защитния Соресу, Шиен използва свойството на светлининя меч да отразява бластерните лъчи и да ги пренасочва към опонента като ответна атака. При дуел се използва Джем Со, за който е характерно веднага да се отвръща на удар с ответен такъв.
Форма VI: Ниман[]
Форма VI: Ниман – „Пътят на ранкора“ или „Умерената форма“ – търси баланс между формите от I до V. Ниман позволява на джедая да се сражава с хармония, без да му са налага да използва силни, агресивни движения или открити емоции.
Форма VII: Джуйо/Вапад[]
Форма VII: Джуйо/Вапад – „Пътят на ворнскъра“ или „Свирепата форма“.
Джуйо използва смели, директни удари по целта, които са по-разгърнати от тези на форма V, но не толкова сложни и акробатични като при Атару. Форма VII изисква повече енергия, защото черпи сили от дълбоките чувства на практикуващия. Считана е за най-опасна, тъй като е нужно определена наслада от битката, което е път към тъмната страна.